1.04.2020 г., 7:53 ч.

Съзерцание 

  Поезия
1130 4 5

Невидимата нишка

придържа те на къс повод,

прибрана е усмивката

в кутията за спомени.

Непроницаем съзерцаваш

суетенето наникъде,

втренчен в неспирно

препиращите се уста.

Времето изтече,

тръгна наобратно

по облата стена

на пясъчен часовник,

изкатери дъното.

Никой няма да потъва днес

в безводна падина от липси.

Затегни коланите

осигурителни,

зареял поглед

зад гърба на очевидците.

Дишай неотменно,

равновесието се закотви

в плитчините на лагуна,

приютила изгрев,

и се самовглъби.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??