Съзерцание

3.02.2022 г., 9:48 ч. 2 год

Поезия » Любовна

5.0 / 2

751 2 4

Лицето ти перфектно има множество страни.
Ту весело, засмяно,
от радост грее и блести,
ту от гняв безумен е сковано.
В него виждат се на времето неумолимите следи.
Харесвам го в неговите странни измерения,
защото там намирам своите въжделения.
Излъчване невинно на нищо невидяно
или изписана вина на богохулство преживяно.
Понякога върху него меланхолията гасне
и опитвам да я излекувам.
Или пък обзето е от дяволи ужасни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Аз лъжецът
Есенно сладко

Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
Режете ги! Поникват пак...Крилата...

Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...
Сбогуване

Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...

Още произведения »