СЪЗРЯВАНЕ

Момичето облече младостта,

прозрачна в своята невинност.

Недокосната, напъпила гръдта,

разголила в очакване за нежност.

Мечтаеше ранени колене.

От страст въздишаше живота.

Препускаше със дивите коне,

целомъдрено захвърлила хомота.

Момичето сънуваше любов.

Рисуваше по свойто тяло с пръсти

и прасковата напращала с сок,

пулсираше в очакване да я откъснат.

Момичето порастваше в мечти

и пишеше любовните поеми

за своето момче. А то, уви,

навън играеше с калеми!

Емил Стоянов

17.01.2016г.