danisab (Ниела Вон)
214 312
9.01.2006 г., 21:16 ч.

Таборът и скитникът 

  Поезия
631 0 2

Оскотяло време,

пребиваващ стан,

няма кой да вземе

скитник поруган.

Уж съдбата тежка дала е урок,

но чергарски бит не е кратък срок-

всеки движи ръчно своя скелет на късмет,

никой вече не поглежда към небето за ответ.

В молба присвива своята ръка,

недочакал поглед,сяда на ръба,

там е бил откакто помни своя ден,

хората не търсят нов страдалец за обмен .

Малкото парчета се въртят в кръг,

който не получи-тръгва пак на път.

Станът вече тръгна въпросително къде,

а самотникът остана мястото да почете.

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Джейн,`оскотялата` тема се пръкна покрай празниците-залиташе към песимизъм,но реших да не хвърлям стихотворението.
  • Интересен стил!А между редовете много човечност и доброта.
    всеки движи ръчно своя скелет на късмет,

    никой вече не поглежда към небето за ответ

    Истинни и верни стихове.Така е за съжаление.
    Привет от мен.отлично!
Предложения
: ??:??