Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
29.05.2014 г., 17:05 ч.

Тадж Махал 

  Поезия
863 0 12

 

Във тъмна, тежка пръст поникнаха ръцете ми

и светло, светло се протегнаха нагоре.

Не две, а четири – ръце ли, минарета ли,

изваяха си светъл купол над покоя.

 

И куполът олекна в люлката на въздуха,

по-синя от лазура чист над Махаращра,

а перлените спомени над него плъзнаха,

не спомени, а облачни души пълзящи.

 

Ела при мен, ела и остани завинаги!

Аз път постлах през въглените на земята.

Във Тадж Махал те чакам, в гробница за призраци,

не гробница, а дом за любовта ни свята.

 

Чуй как зове душата ми, осиротялата,

и търси, търси между сенките лика ти.

Не зов, а стон – душата ми, или е вятърът,

повтарящ името ти милиони пъти.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива творба!
  • Голяма късметлийка е тя, с толкова нежен и толкова влюбен поет
    Поздрави!
  • !
  • Храм на обичта са стиховете ти, Валентин! Поздравления!
  • Много ми хареса!
  • разкошно стихотворение!
  • Много интересно, различно и запомнящо се!!Всяка дума, всеки стих е толкова на мястото си!!Произведението ти излъчво една страшно силна любов!!Много ме развълнува!Браво!!
  • Все по-добър и по-добър! Аплодисменти!
  • Много силно и образно изваяно стихотворение, Валентин!

    Моите най-искрени почитания!: Мисана
  • Всички Тадж Махали ще да срутя,
    осиротя надеждата и стана отчаявие,
    не било писано във тоз живот
    да ме люлееш в скута си,
    дано във другия със мене стон да станеш...
  • "Аз път постлах през въглените на земята.
    Във Тадж Махал те чакам..
    ...дом за любовта ни свята."

    Харесах.Поздрави!
  • Аз път постлах през въглените на земята. Прекрасно е!
Предложения
: ??:??