Тайна

Ти ми каза: “Аз си тръгвам!”

Аз нищичко не отговорих.

Ти повтори: “Заминавам!”,

а аз сърцето си затворих.

Ти ми писа: ”Вече си ми чужда!”

Навярно и преди било е така.

Ти ми рече: “Дори не си ми нужна!”

Аз не казах нищо, просто все след теб вървях, не спорих.

Ти обърна се и каза:

“Бягай! Върви си!”

Аз скръбта си не показах,

думите ти груби в сърцето ми останаха забити.

Но пътят сякаш ни се разминава.

Защо продължавам да вървя след теб?

Не питай, отговорът е тайна –

тя остава скрита в мен...