Избяга. Едно същество от магически свят.
Отиде си, както нощта си отива смутена.
Очите ми, пълни с вълшебства, без пламък горят.
От твойте очи съм сега до живот променена.
Остави ми спомен, по-ценен от всяко богатство.
По устните ми разцъфтява усмивка издайна.
И всичко в света е красиво, бездънно и сладко.
Защото усещам, че в него съм твоята тайна.
!Тук Лирическата живее с красивия спомен от едно докосване.
Хубаво