Отново сам в пустинята безкрайна.
Потъвам в пясъци събирани от векове.
Залутан в мислите си търся свята Тайна.
Създала мостове и разрушила светове.
Пътувам с времето, не знаейки безкрая.
Самотна плът в оковите на тленността.
Протягам длани със надежда да узная,
къде е Пътят водещ ни към Радостта.
Тъй малко трябва пустотата да разцъфне.
Живителният дъжд на Вяра и Любов.
Пустинята в градина пъстра да възкръсне.
В душата ни родена с Божи благослов. ...