Запази мойте стъпки, море,
не изпращай вълни да ги трият.
И дано този бряг разбере
колко пясъчни тайни там крия.
Има тайни, които изсъхват -
нито корен от тях, нито плод.
Мойте тайни и в пясък покълват,
даже в сушата раждат живот.
Нека гларус ги топли с крилата си,
нека чайки да стъпват по тях...
Ще се върна през идното лято -
да си спомня за първия грях.
© Елица Ангелова Всички права запазени