Късметът беше прекратил с мене всички връзки.
Малко смелост бях събрал, изплъзна се през пръсти.
После върна се внезапно с аромата на ванилия.
Посочи я и ме попита шепнешком: "Откри ли я"?
Тя няма общо с другите, които лесно жаля,
макар само мечтал косичката й да погаля,
с мисълта за нея лягам и с нея се събуждам.
Как толкоз близка аз я чувствам, като ми е чужда?
Смеха й само чувал съм, той нежно ме прониза,
в блян видях я аз и как облякла моя риза,
става от леглото с усмивка дяволита,
на сърдечния ми ритъм границите да изпита.
Мечтая още как лежим, загледани в тавана,
Сгушена в мене, ми разказва стара рана.
Там, сами и голи, композирайки живота.
Музика, която има дъх наместо нота.
Миличка, повярвай ми, от себе си ревнувам,
като будя се, а цяла нощ съм те сънувал.
Ако само сън си, моля да не идва утро...
Как се преживява да умираш всяка сутрин?
© Серафим Аянски Всички права запазени