Магията в теб как да разруша,
къде ли любовта към друг живее
и как обсебва тяло и душа,
додето от копнежи полудееш.
Със поглед ли смеха ти зарази,
или в ухото ти прошепна дума,
с прегръдка ли успя да те спаси
от самотата – вътрешната чума.
Отвара от желания ли пи,
събирани във сънища момински,
обет за незабрава ли разби
със трепета на пърхаща калинка.
Магията ти с чувства ще горя,
с неземната ù сила ще се боря
и знам, че няма да я разбера -
тя тайнство е на женския ти полет.
© Михаил Цветански Всички права запазени