Наситен мирис на липа
ме преследва у дома.
Пълна, златната луна
се оглежда в прозореца.
Мастилено-синя пелена,
обсипана в звезден прашец,
ме кани да поседна за размисъл
и ме пита: "Как мина днес?"
Провокирам у себе си транс,
за да забравя умората
и потъвам в юнската вечер прохладна,
за да изпитам тайнството,
което превзема душите,
за да роди чудото - живот:
днес съпреживях, обичах, творих,
дарих, изказах благодарност,
за да получа мир, любов, спокойствие,
щастие и радост от изминалия ден.
© Славея Гарова Всички права запазени