19.10.2017 г., 22:00 ч.

Така де 

  Поезия
531 2 1

Не искам да се съпоставям.
Въобще това не искам.
Падна ли, ще се изправя,
ще си поема риска.

 

Но не, защото, като него,
но не и като нея.
Очи си имам за да гледам,
сърце за да живея.

 

Всеки си е уникален,
дори да прави грешки.
Светът голям е, но сакрален,
а ние не сме вечни.

 

Понякога летя навярно,
крилете са си лични.
И мен боли ме, ако падна,
но всички сме различни.

 

Животът е, като монета.
За някого е ресто.
За други пък, е модна дреха.
За мен е просто честност.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??