rygit (Ригит)
208 322
3.02.2012 г., 19:44 ч.

Така де... нещо човешко! 

  Поезия » Любовна
784 0 4

Така де... нещо човешко!

 

Приискало ми се е...

за нас със теб...

... така де... нещо човешко!

Еee… Не е кой знай какво...

Нали не изглеждам като Смешко?

Не, не... и не е толкова спешно!

Приискало ми се е...

Но моля те... Не, не, не!

Не се усмихвай!

... и не ме разбирай погрешно!

Та приискало ми се е...

Нещо да трепти и във теб! И във мен!

Да го има и във нощ.

Да го има и във ден.

Да го има без усилие... ей така.

За ръка да се държим... И на сън! И на яве!

Да тече по между ни любовта,

като чиста хубава река.

Водата й да ни носи духовно здраве. 

Камъните остри в нас да изглажда с ласка.

Те да са обли, гладки и красиви,

да са откровени голи и без маска.

Сутрин във прозрачност слънцето да ги огрява.

От допира със другия...

и от човешката топла приятност,

на никого пръв да не му се става!

Съмнението за това...

сянката си да забравя.

По дъното на реката ни любовна

да бляскат светлинки игриви

И дните ни докрая никак...

ама... никак да не са сиви!

Приискало ми се е...

за нас със теб...

... така де... нещо човешко!

Rygit

© Ригит Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??