И колко минути издишвах по теб мисълта.
Разтворена роза - сърцето - болеше от зрялост.
Потъна пред погледа всичко. Изчезна света.
Останаха само страхът, радостта, че сме заедно.
Очите ти в мен откънтяха с най-мощния зов.
И времето стана измислица. Ти ме открадна.
Но в зъл лабиринт скрихме нашата чиста любов.
Извършихме грях. Любовта не умее да чака.
И твърде е късно сега да се върнем назад.
И как да прекъснем пияния танц на душите?
За мен нищо вече не значи античното "аз".
Прости ми! Но граница с тебе отдавна не виждам. ...