бялатишина
136 124
19.02.2018 г., 0:19 ч.

Така е 

  Поезия » Любовна
506 8 3

И колко минути издишвах по теб мисълта.
Разтворена роза - сърцето - болеше от зрялост.
Потъна пред погледа всичко. Изчезна света.
Останаха само страхът, радостта, че сме заедно.

 

Очите ти в мен откънтяха с най-мощния зов.
И времето стана измислица. Ти ме открадна.
Но в зъл лабиринт скрихме нашата чиста любов.
Извършихме грях. Любовта не умее да чака. 

 

И твърде е късно сега да се върнем назад. 
И как да прекъснем пияния танц на душите? 
За мен нищо вече не значи античното "аз". 
Прости ми! Но граница с тебе отдавна не виждам. 

 

Ти някъде тайно в сърдечния ритъм туптиш. 
Във моя живот своя собствен сега продължаш. 
И крачка след крачка до мен неотлъчно вървиш. 
В усмивката влизаш, в сълзите пътека оставяш. 

 

Милиони дни с теб потушихме, но не и страстта. 
Стотици лъжи изговорихме - бяхме си верни. 
Къде ще избягам? Земята съвсем отесня.
Къде да те търся, когато те нося във себе си? 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??