Така и не ти написах любовно стихотворение
Така и не ти написах любовно стихотворение
Две очи, разбира се, очарователна усмивка,
поглеждам те и се страхувам, че виждаш огъня във мен.
А очите ти ме гледат, очите ти ме гледат,
но как да разбера виждаш ли ме мен.
И аз, разбира се, съм центъра, за тебе аз не мисля,
само сутрин, обед, вечер и насън.
Кръжат около мене усмихнати видения,
вадят ме от себе си, пращат ме към тебе,
вън, вън, вън...
Но вече сме големи, вече сме големи,
ако те видя, няма да си ти.
Щастливо пак видение, още ли те срещам
макар и след години.
И страх ме е да плача, някой да не види,
да не ме разпитва пак сега.
Сега боли ме повече, тогава теб обичах те,
прописах с закъснение,
о, прелестно видение.
Обичам те дори сега.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Приятен уикенд и на теб, Анастасия
Благодаря на всички наминали! Знаете как да ме усмихнете -
...Но вече сме големи, вече сме големи,
ако те видя, няма да си ти...
Браво! -
Мисля, че страхотно си се реванширала за ненаписаното любовно стихотворение
Това ти е в по-различен стил, но е все така въздействащо! -
За да няма повторения? Но не знам дали са искали, нито съм искала да са ми пленници... Тук просто имах нужда от тези повторения.
-
Йоана...изненада ме за добро утро, изненадваш ме със стих и за лека нощ!
Как да не си написала, та това е най-страхотното любовно стихотворение... Преди ти казах - това ти е най-хубавото стихотворение...засега! Сега твърдя същото за това. Ти наиктина непрекъснато надскачаш себе си!!! Прекрасно е, наистина! Ако това беше написано за мен, щеше да ми стане толкова мило, че да се разплача!
Прекрасна си! ПОЗДРАВИ И УСМИВКИ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
