Така ли ще останеш -
невъзможен ти за мен?
Така ли ще изстиват
думите ти ден след ден?
Така ли ще ме гледаш -
ту прехласнат, ту смирен?
Не долавяш ли, че в смут
изпълнено е всичко в мен.
Така ли за теб ще живея?!
Ще мечтая, бленувам, копнея.
Ще страдам и ще пропадам.
И за миг само ще се изправям.
Ще те премахна ли от сърцето си, кажи?
Или ще продължавам да забивам в него без жал остри игли?
2007
© Радена Всички права запазени