Така ми липсва старата върба,
дъхът на окосената надежда,
лозницата с прекършени крила,
забравената в одаята прежда,
усмивката на топлата чешма,
стомната шарена на мойто детство,
кавалът стар, на дядо песента,
скринът на баба, недописаният дневник...
Така ми липсва трънчето в петата,
на спомена коляното охлузено,
водният дух на вярата, реката,
вирът дълбок на миналото бъдеще,
черницата, от бяло натежала,
захвърленият сърп на самотата,
на мислите изгубеното стадо...
Така ми липсва истинското лято!...
© Веселка Стойнева Всички права запазени