За тебе, моя Обич!
Така ми се иска да те докосна през времето,
да целуна устните, преплели в себе си вятър,
да погаля ръцете, които ме пареха нежно,
да нямам нищо, а да бъда безкрайно богата.
Така ми се иска да върна вълшебството
на всяка ласка, стоплила студените вечери,
на всяка дума,с толкова обич прошепната,
на всеки миг, отлетял ненадейно далече...
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Усмивки и поздрав за чудесния стих!