Така обичам да те гледам,
теб мое ширнало небе,
да милвам с поглед синевата,
да плувам над дъгата.
Да съзерцавам във захлас
преливащите твои вопли
и в радостта ти розова и чиста
от възторг, като дете притихвам!
Очите ми за теб за жадни,
душата ми за теб е гладна,
за твоята необятна синева
премережена и нежна.
Във теб небе виждам свобода,
мечтана, истинска, неустоима.
Нявярно затова понякога така
очи към теб извръщам и в съня...
© Евгения Тодорова Всички права запазени