Има ли такава любов,
като дъжд по прозорците
на вадички да се стича,
прахта да отмива
и след себе си
чистота да оставя?
Има ли такава любов,
от която в пепел дори
семенце покълва,
снага изправя
и цвете разцъфва?
Има ли такава любов,
пред която бурята стихва,
вятърът под трева се снишава,
а от блясъка ù
зад облаци да се скрие
на слънцето му се иска?
Има!
© Ласка Александрова Всички права запазени