Не с устни ме целуна.
Такава нежност
не знаех, че превръща се в носталгия.
Тъгата ти със моята танцува.
И като в стих
римува своите стъпки със оставане.
Обичам те.
И с цялата прозрачност
на чувствата си дълго те целувам.
С такава нежност
научих, че тъгата се лекува.
© Надежда Тошкова Всички права запазени