Когато съществуваш във химерите
тук всеки полъх буден ме държи.
Такава обич няма да намерите
тъй дълго във небето да кръжи.
Синее то, от щастие преливащо,
смрачи ли се - с оловен става цвят
и рядко дъжд полива кротко нивата
с утехата на Божа благодат.
Когато съществуваш във химерите,
мечтана, като полъх на перце,
все някой ден ще се отворят дверите
и ти отвън - със ангелско лице!
© Иван Христов Всички права запазени