Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук...
В главата ми завиват сто сирени...
Ти пътя ще забравиш ли дотук?
Но как тогава ще намериш мене?!...
Сънувам, че те срещам с поздрав мил:
„Здравей отново, моето момиче!...”
За злато отговорът ти не бих сменил:
„Не съм преставала да те обичам!...”