Такава съм, каквато ме създаде,
каквато пожела в мечтите ти да съм.
И Бог тогава богатство ни въздаде,
невикано, нечувано... почти насън.
Защо ли шепна с кротост нашта клетва
и вятър ме обсипва с нежни листи?!
Защото изворът е свята жетва -
пред нас разгъва пътищата чисти!
Не искам да се връщам при огнище,
че кладата, съзирам, е жестока.
На мен ми стига да съм пепелище,
и ...твойта воля - силна и висока!