Такава съм, каквато ме създаде,
каквато пожела в мечтите ти да съм.
И Бог тогава богатство ни въздаде,
невикано, нечувано... почти насън.
Защо ли шепна с кротост нашта клетва
и вятър ме обсипва с нежни листи?!
Защото изворът е свята жетва -
пред нас разгъва пътищата чисти!
Не искам да се връщам при огнище,
че кладата, съзирам, е жестока.
На мен ми стига да съм пепелище,
и ...твойта воля - силна и висока!
© Мери Попинз Всички права запазени
Но ето този куплет ми се струва че не е много ясен, или че допуска двусмислие.
"Не искай да се връщам при огнище,
че кладата е толкова жестока.
А стига само да съм пепелище
и твойта воля - силна и висока!"
С първите два реда може би ти му казваш, че той не трябва да иска от теб да се върнеш в дома си, защото там "кладата е жестока"? Ако е така, може би да бъде "при огнището", защото ще става въпрос за едно определено, за твоето огнище. И може би вместо "не искай", да бъде "не искам"?
От вторите два реда пък:
"А стига само да съм пепелище
и твойта воля - силна и висока!" може да се разбират както като "стига вече да съм била пепелище за твойта воля ..." (но тогава вместо "воля силна и висока", щеше да употребиш "воля силна и жестока", така и "на мен ми стига да съм пепелище ...". Ето така е според мене, и то лесно може да се избистри.