В света огромен утехата не виждам
и мисля за надеждата добра.
Иска ми се да избягам бързо
от мръсотията по хорските лица.
Думите, уж незначими,
се забиват в кървавата плът
и дълго, като на магнитна лента
се въртят из моята глава.
Така устроена съм, мамо,
такава съм родена на света.
Пред хората да бъда смела,
а плаха в тъжната душа.
Така си ме родила, мамо,
така си ме отгледала сама.
От теб ли наследих сърцето
или от всички в нашата рода
събрах най-чувствените части
и най-чувствителната съм сега?
Така живея, мамо,
изпитвам болка и тъга.
Не зная как да ти разкажа
и не смея с теб да споделя.
Не се сърди за туй, свещена мамо,
не си виновна за това.
Аз просто друго искам
да мислиш ти за твойта дъщеря.
Да вярваш, че съм силна и умела,
да вярваш, че ще успея да се изкача!
Дано да вярваш в мен, любима мамо,
дано да се гордееш с мен!
Дано да мога да запазя
аз твоите очи във мен!
Дано аз нивга не забравя
твоите уроци за света!
15.04.2007г.
© Десислава Захариева Всички права запазени