В такива дни,
полудъждовни,
в такива чудни
сиви дни
и драките са
баш чаровници,
вятърът им го шепти.
В такива дни,
спокойно смазани,
в таквиз безлудни
октомврийски дни...
сънищата преди обед
вече са забравени...
И само вътре
жегата гори.
В такива дни,
обезличени някак си,
в такива омърлушени,
незапомнени дни,
всеки човек сам ниже
съдбата си.
А Смъртта така близо
чака ни, бди...
© Джули Всички права запазени