Patrizzia (Надежда Ангелова)
2358 18394
29.07.2020 г., 7:39 ч.  

Такива сме плашилата - не мрем. 

  Поезия
5.0 / 5
760 3 6
И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.
И бях в Луната влюбено плашило
и птиците обичах - до захлас,
ожънали душата, като клас,
жътварите усмихваха се мило.
Внезапно оголяло, обосяло,
че дрипите ми взеха - за кадем
и казаха: От обич ги крадем.
Остана само дървеното тяло ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова) Докато стана тишина
    Докато стана тишина
  • ЛуЛу Отрова
    Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...
  • Довереница (Дочка Василева) Вплитане на обич
    Ти си толкова малка и крехка. И светът ти е само добро. А аз вплитам съвети в жилетка да те пазят от...
  • yotovava (Валентина Йотова) Глухарче с ангелски криле
    Най-тъмно е, преди да си отидеш. Тогава тъмнината няма име. Повдигам се на пръсти да те видя, И проу...

Още произведения »