KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
23.03.2017 г., 15:54 ч.

Такъв съм 

  Поезия
362 4 8

Вулкан от лава съм - изпепелявам,

дори и малкото ми дадена любов

аз чувствата ти взех ги си признавам,

не дадох нищо все не съм готов.

 

Разнищвам ти душата на конци

събирам всичко твое без остатък

едва ли ще повярваш на лъжци,

които ще те търсят отсега - нататък.

 

Такъв съм, не не съм идеален

животът ме направи тъй суров

макар, че трябва да съм уникален

аз просто съм поредния гаврош.

 

Такъв съм...грешен, пълен със заблуди

на хората не вярвам вече аз,

че всичките на таз земя сме луди

да искаме от всичко, но да не даваме от нас.

 

 

© Борислав тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Знаеш, че е по твой модел Доника. Специално това стихо никога нямаше да го напиша, ако не бях прочел /Такава съм/.Благодаря ти, че ме вдъхновяваш приятелко моя.
  • Браво! Много ми хареса, страхотно е!
  • Благодаря ви приятели. За съжаление всеки от нас е малко или много егоист и не може да оцени какво правят за него хората , които го обичат. А на Сърцето не може да се заповядва. То само избира кого и как да обича и разумът ни не може да му попречи и да го спре.Веси-Еси, представяш ли си да се срещнат два вулкана, като нас? Бихме изпепелили всичко по пътя си.
  • силно откровение, поздрав!
  • Ами страхотно е, Боби! Но героя ти, поне е откровен, а с колко горделиви егоисти е пълен света само! Поздравления!... Еси, поздравления и за теб!
  • Значи ставаме двама, да знаеш...

    Във мене тлее зноен, мъничък вулкан –
    клокочи, къкри, спотайва се, кротува…
    Задрямал готви се растящия титан
    във фурия мощна да се разбушува.

    А в кратера му чувства се наслагват
    готови тоз час да се възпламенят,
    спонтанно с вихъра да се надбягват,
    де каквото зърнат да изпепелят.

    Една искрица е необходима,
    за да събуди спящия вулкан
    и да превърне го в стихия дива,
    избухваща от врящия казан.

    В потеклите реки от жива лава
    пулсиращи сърцата да се разтопят,
    покрити с пепелта на таз жарава
    те, вярвайки, отново да се възродят.

    След този ад, залял каквото свърне,
    на развилнелия се великан,
    успокоен той пак да се превърне
    в затихнал, дремещ, мъничък вулкан.
  • Силно и за съжаление точно. Хареса ми!
Предложения
: ??:??