Таланти с лопата да ги ринеш
Таланти, таланти,
колко щеш.
Китка многоцветна
щом ги събереш.
Но над всички
сал един има-
Натруфений талант
е исполина.
Дрипавата душа моя,
веч загубила покоя,
с паднало чене съзерцава
хватките му
в нашата държава.
Как прелита над закона
яхнал на корупцията коня.
Как успява
да прави компромати,
тайни закани да изпрати,
капан маскиран да заложи,
депутат на банка да сложи.
Пред такъв велик факир,
на властолюбците кумир,
тялото ми само се свлича
и смирено коленича.
,,-Да пишеш,говориш, да тичаш!
Да завиждаш, мразиш, да обичаш!
За всичко иска се талант!"-
каза ми веднъж една.
Личеше си по деколтето
беше ,,талантлива" жена.
Като нея,
преди години,
имаше таланти
по алинеи, членове
и заслужили роднини.
Пред тях беше трудно
да се уредиш,
със знание
за учение да се вредиш.
Сега,,талантливите"
момчета и девойки
,,Алма-Матер" приема с двойки.
Менят се времената!
Напълни се с таланти.
Лицата им като на децата,
а с авоари в чужди банки.
Преди летяха с ,,Чайки"
на тез новоталанти дедите.
В картонени трабанти
возеха ни нас бащите.
Сменихме трабантите
с трошки от чужбина.
Те подкараха ,,Мерцедеси"
в побащимената си родина.
Таланти, таланти,
с лопата да ги ринеш.
Срещаш, гледаш
където и да идеш
как тези отрочета-дебили
цоцат България.
Мамините мили!
© Никола Яндов Всички права запазени