Нущес,
на пръсти тиху са прумъквам,
ф ладилника си тършоля,
биля ни светвам-дъ’н ги събудя
мъжо и двети ми дица.
То, не чи ми йе гладну,
ма, ей тъй, да си пудложа,
чи инак ни ма фаща сън -
за мръфка, ста’ам таласъм!
Блажну-леденуу, пък сочну!
Трипери, радва съ душъ!
Я! Дигнала съм ут кумпотя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация