Там, на другия бряг съм оставила всички предателства. Там изхвърлих и болката, от която тъмнеят очите. Там потъвах във мрак, боледувах от бивше приятелство, там е тази любов, дето бавно умираше в дните ми. На отсрещния бряг е самотно и зъзнещо времето. Там е винаги мрачно и мъгли мълчаливо пълзят. Към отсрещния бряг разрушените мостове стенат и тъгуват за стъпки, които по тях да вървят. Там живее вината със омразата стара замесена и за прошка ме моли На Всичките Болки Брега. Аз поглеждам нататък, колебливо по моста поемам и се уча, да прощавам на себе си аз се уча сега.