ТАМ ДОЛУ
На поляната... под слънцето.
Под небето синьо.
Виждам всичката смърт...
Болка е завладяла целия свят...
Обладала всеки беден, всеки богат...
Трупове разхождат се бездушни, без глави.
Всички очи напълнени със сълзи...
И на поляната безмълвни аз и ти. Нека се разходим, просто така, без души.
За да видим нея, през нейните очи...
Шепне тя: „Умри! Умри! Аз съм Смърт!!! Умри!
Реви! Направи океан от сълзи, но Умри!!!"
Бягаме, падаме, ревем
кални с рани с кръв,
боси, без крака
мъртви, но с очи...
без души... Аз и ти...
завинаги едно....
© Симеон Всички права запазени