ТАМ КРАЙ ЧЕШМАТА
Уморена, старата женица
от чешмата пийна си водица
и на сянка после под брезата
си легна право на тревата.
Един старец белобрад,
мераклия той и е от млад,
погледна я оттук - оттам
и забрави старческия срам.
Там под сянката голяма
място има и за двама,
полегна старецът до нея,
а аз започнах да се смея.
Бабата се стресна, рипна,
в уплах си - дядото тя ритна,
мотиката забрави до чешмата
и дълго я кодошеха из мах'лата.
© Валентин Добрев Всички права запазени