AmazonkA (Марина Петрова)
409 1492
9.03.2005 г., 11:04 ч.

Там, където човешката същност вече не достига 

  Поезия
1064 0 5

Там, където човешката същност вече не достига,

отвъд онова сиво ежедневие, от което отпива,

от моите илюзии вятър и прашинки останаха,

а следите в огледалото към светлината се изгубиха.

Аз знам, че очите на слепците бавно умират,

а лъчите на онази зора с неонов мрак се покриват...

Ще се сътвори искарата на тежка, огнена борба,

но изгубена е отдавана златната нишка към света...

 

Там, където раят раздаваше щедро от своя ад

и в онези вечни, нещастни слепци подклаждаше яд.

И където човеците, погубвайки младостта си,

подаряваха на купувачите  живота и кръвта си.

Но аз знам, че винаги ще я има солената надежда

и поне една истина от лабиринта ни извежда,

защото полетът, макар и не вечен, а кратък

в мрака винаги ще запалва светлия пламък!

© Марина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Асиа. Радвам се, че ти допада.
    Йоанна и аз вярвам в него, колкото и малко да е то...
    Оливър...Знам, че ме разбираш...Бладатя ти
    Благодаря, Фабиана! Поздрави с усмивка
  • Много хубав стих Марина!
  • тъжна надежда...но какво ни остава?Браво!
  • Аз вярвам в това светло пламъче Марина.
  • Харесва ми. Особено за златната нишка. За съжаление отразява реалността, поне така както аз я усещам.
Предложения
: ??:??