Там, където пладнуват стадата
на светлите мисли,
под дебелите сенки
на широколистни тъги -
примирено са свели глави
рунтави истини
и все още преглъщат
жилави, сухи сълзи...
Там, където страхът-овчар
е захвърлил сопата
на вината
и пак се преплита безумно пиян,
две съдби пият
от кладенчето на спомена.
После тръгват отново
по своите различни поляни...
© Веселка Стойнева Всички права запазени