Тези твои прекрасни очи –
две прекрасни, дълбоки и сладки морета
събудиха жажда неистова в мен.
В самотата на утрото хлябът горчи
и соли ми жестоко захарта във кафето...
Като сянка се лутам нощ след нощ, ден след ден!
Свят изпълнен със сладко-стипчиви мечти...
Спотаено дълбоко у мен, все още живее детето!
Пия сила от него, когато мъжът е в мен уморен!
Ключ към сърцето ми имаш единствено Ти!
Моля те скрий го добре, на място в което
отредила си само за теб и за мен -
някъде там, в хоризонта където
се срещат Морето с Небето...
© Ангел Милев Всички права запазени