Там ли си още?
Там ли си още? Обзет от мисли за вчера.
Там ли си още? Викаш и страдаш, заради нея.
Там ли си още? В мрака студен.
Там ли си още? Чакаш ли другия ден?
Свит в ъгъла черен.
Смутен, изумен.
Сълзи рониш по нея.
Спомняш си мигове с нея.
Коварна бе тя! Послужи си с ирония жалка!
А любовта ú я нямаше или беше малка!
Ти кажи ми защо облян си в сълзи!
Аз ти дадох всичките рози!
Но не стигнаха те!
Да спечеля твоето сърце!
Затова сега си там!
И от теб самия те е срам!
Че мислиш за вчера!
Викаш и страдаш по нея!
Там, в мрака студен.
Стоиш! Чакаш утрешния ден!
Там ли си още? В самота.
Не ми отговаряй, аз ще се досетя сама.
Да, там си! Без нея! Без усмивка!
И без,,любовта" ú ниска.
Стой си там, аз ще съм тук.
И няма да усещам студ.
Защото ти не си в моите мисли.
Нито в сълзите ми чисти.
© Мариела Всички права запазени