Дали понякога си мислиш за мен?

Дали се усмихваш, гледайки нашите снимки?

Спомен ли съм вече за теб?

Дали ти липсвам?

Защо ли ти ми липсваш?

И когато се сетя за теб,

защо очите ми се пълнят със сълзи,

а дъхът ми спира.

Приятелю, защо когато ми каза „сбогом”

сякаш счупи сърцето ми на хиляди парченца?…

И сякаш взе една малка частица,

която сега ме боли…

Ти остана в миналото,

там, далеч. Така ми е тежко…

Бяхме толкова близки и щастливи…

Вече всичко остана само СПОМЕН!

Там сме – ТИ, АЗ, ПРИЯТЕЛИТЕ, КЛАСА…

Там сме заедно и сме щастливи…

05.09.2006г.

Надя