С бърз танц извървях си живота
в комбинации страстни и тактове лични.
С учестени импулси и сърдечност с охота
всяка стъпка ми даде прозвища скришни.
Вихрени, бързи- младости необвързани...
Борих върхове и срещи със теб.
Вселената пренасочи ни в посоките бързеи.
Момчето с топлата длан, обгърна цялата мен.
Шарен свят, сънища в нива нереални.
Над мен небесата стелят лятното пладне.
И тишина…тишина, а след нея посребрени коси.
Преплетени пръсти, с вощеница молитви мълвим.
От наперени птици, вече не ни остана и пух.
Изнурени зеници втренчени в човешкия смут.
Къде отиваме, спри, разпозна ли гласа!
Деменция гони ни като кръгове във вода.
А под ребрата тръпката бавно угасва.
Само чашата с вино в нетраен спомен проблясва.
Приятелю, ветре, понеси ме в последния танц!
Прегърни с листопада и запей ми без глас!
Ти познаваш ми пулса и учестения такт.
Благослови ме сега и изтанцуваме последния валс.
© Валя Сотирова Всички права запазени