Нощта остана будна ,онемяла
от огнения танц на две тела.
Вечерницата с трепет на крила
посипа звездни пръски по стъклата…
Със стон красив се свлякоха оковите,
забраните потънаха в забрава…
Пред тръпнещия вик на любовта
човешките закони избледняха.
Копнеж красив прониза висините.
Застина вятърът в листата на дърветата.
Зората, отмаляла, спря в ресниците,
като обагрено в жарава цвете…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация