И ето! Аз летя!
В ръцете съм на Вятъра!
И „Благодаря...” шептя,
Че позволи Съдбата ми
В небето с него днес
Свободно да се рея
Танцуваме, въртим се
Душата моя грее...
Дали ще има утре?
Какво ли беше вчера?
Не ме интересува!
В този миг – ЖИВЕЯ!
А публика крещи –
„Ти пак си на земята!”
Те не разбират!
С теб ли съм - във полет е Душата!
© Ирен Всички права запазени