В ручей някога рибар един
рибка улови за своя син.
Нежна и с опашка разноцветна,
той в аквариум сама я метна.
Тъжно, клето, мъчно ѝ било --
плува днеска в тясното стъкло.
Славей чуруликаше в гората,
хванаха го с хитрости децата,
птичката поставиха в кафез,
страдаше, но песни пее днес,
нищо че, заключен зад решетка,
вечно ще е сам във тая клетка.
Властваше в един красив дворец
царска дъщеря с прескъп венец.
Чудната принцеса в бой плениха
в робска свита днес с усмивка тиха --
танци за владетеля си млад
там играе, в златния палат.
Влюбен бяла роза от поляна
пожела за своята избрана.
С тръните си тя се противи --
алчната ръка над ней надви.
Сложена след туй в кристална ваза,
свежа в плен да бъде тя отказа.
В плен и днес са рибки -- жълти, сини,
в плен тацуват хубави робини,
в плен във клетки пеят тъжни птички --
розата единствена над всички
властва кат кралица благородна --
вечно чиста, винаги свободна.
© Тошко Всички права запазени