Аз те чакам. Пристъпваш небрежно
с хитър поглед в очите ти скрит,
и дъхът ти омайва ме нежно,
пада всяка защита и щит...
Всичко друго превръща се в фон,
само ти си единствено важна.
Райски звук е първият стон,
утоляваш ти моята жажда...
От мене ставаш неделима част,
по-важната половина си ми ти.
От тебе също съм такава аз,
а страстите любовни тъй са сини...
Звънят камбаните на ускореният ни пулс
и въздуха наситен е с любов,
наситен е с първичен хаус,
с желание и с благослов...
Навън зората се преражда в ден,
но има ли значение това, когато
твоето сърце тупти във мен,
а слънцето в косите ти от злато
ме заслепява с блясък и копнеж,
а двамата сме цялата вселена...
Изпълваш ме със щастие, с летеж,
заспивайки до мене уморена...
И моите очи заспиват морни
за да се срещнем в общият ни сън
със нови сили заредени, неуморни...
А пък денят... завижда ни отвън...
13.10.2014.
© Георги Каменов Всички права запазени