Умората във мене натежава,
очите си затварям, мисля,
пред мене образът ти се явява,
като че виждам те наистина.
И не, не си на кон пристигнал
и нито принц си, нито рицар,
на трон не си се сам издигнал,
не носиш ни корона, нито скиптър.
Не си облечен със Армани,
парфюмът ти не е Диор.
Не караш лъскаво Ферари,
във Холивуд не си актьор.
Пристъпваш леко, тихо, бавно
и носиш пролетен букет,
парфюмът ти ухае ми приятно -
без марка е, без етикет.
Облечен си във честност и във вяра,
професията ти - "добър човек",
сърцето ти за мен изгаря,
а нравът ти е благ и лек.
И без значение дали
косата ти е руса или черна,
какви на цвят са твоите очи,
прическата дали ти е модерна.
Щом погледът ти е във цвят
на кожата ми снежнобяла.
Пленявам те със нежен аромат
и твоя съм - единствена и цяла.
И гледаш там, където аз
мечтая да сме ние - двама.
"Живот" му казвали на този танц -
танцува ми се с тебе до забрава…
© Ивелина Тодорова Всички права запазени