Гледам те, така далеч и толкоз близо.

Поглеждаш ме и ти и тръгваш срещу мен.

Стоя във мрака с поглед вперен в тебе,

Желая те, а вчера те сънувах.

И вече си до мен, не смея да помръдна,

А ти ще ставаш все по-смел,

Ръката ми трепереща захващаш и ме дърпаш,

И тръгвам, вече сигурна, със теб.

Придърпваш ме, пристъпваш бавно,

Танцуваш с мен и гледаш ме безмълвен,

Ръцете си на кръста ми полагаш

И нежно галиш устните ми, падам,

Разтапям се във твоите прегръдки силни

И хубаво ми е със тебе,

Отпускам се на раменете ти

И слушам песен, като писана за мен.

Започваш все по-силно да ме стискаш

Като изтичаща през пръстите вода.

Дали усещаш, че ме губиш?

Не е така, повярвай, твоя съм сега.

А песента привършва, звуците отекват

И ти решаваш, че ще бъдеш груб,

Прихващаш ме, със ярост ме завърташ,

Косите се разхвърчат, тялото трепери

И всяка част от мене се вълнува,

Сега съм вече истински щастлива!