Танцуващи момичета...

(капричио)

... леки, весели, игриви,

утринни, красиви, нежни,

закачливо веят гриви –

млади, свежи и копнежни...

... жизнерадостни, безгрижни

с чар омайващ озарени,

стройни, гъвкави, подвижни:

прóсто – óдухотворени...

... Бодро този ден настъпва

с Ветровете в сговор таен...

Луда Пролет се запътва

подранила с дъх омаен...

Утро... На Луната сърпа

на небето висне бледен...

Кой от там да го издърпа,

че в денят е непотребен?...

... А с танцуващи момичета

оживява се площада:

ветровете ги обичат –

щóто е Страстта им млада!...

С магнетизма на бедрата,

с тайни прелести нахлуват

и понесени в играта

те унесени танцуват.

Просто в ритъма вглъбени

на една първична грация,

в Хаоса ѝ потопени:

– учат се на Гравитация...

Знам: под късите полички

гледката ви онемява –

и ви омагьосва всички

буен вятър ли повява...

И поличките повдига

вятърът над коленете –

та Забравената книга

за Страстта да дочетете...

... Тъй е прелестен пейзажа,

че със ахкане и в срички

трудно ми е да разкажа

за „летящите” полички...

Сърцебиене мъжете

спира там... и гледат дълго...

(Няма драми... Не лъжете,

че е паднал мъж зад ъгъла!...)

Кой ли в утрото ги буди

със мелодии – от вятър

и крила на пеперуди –

в Ренесанса на Земята?...

В тържеството на цъфтежа

им люлеят се душите:

в ласките на Пролет  свежа

да танцуват със мечтите...

... Първо стъпки в дясно... Бавно...

После в ляво кръг небрежно:

плясват със ръце и плавно –

се прегръщат много нежно...

... Всеки, който на площада

в тази утрин френетична

бил е грабнат с изненада

от Страстта им магнетична:

е без шанс да се откъсне

от чаровната им външност

схващайки, макар и късно –

в танца: Девствената същност!...

   *     *     *     *     *     *

... В транс Природата изцяло

с тях: „убийствено” прекрасни

в танца се е завъртяла...

И ту –в ляво... Ту – на дясно...

23.01.2019.