Окъпано от залеза вълшебен,
красиво езерце се весели.
В него плува лебед нежен -
играе с лунните лъчи.
Ту червеникави, ту бледо сини
се сменят в приказната нощ,
а лебедът след тях се спуска,
потънал в блажен разкош.
Той гони ги, достига ги във водата,
прегръща ги, докосва ги едва...
и после заедно в тъмнината
танцуват танц на любовта.
Тъй всяка вечер, лебед нежен
в синьо езерце се весели
и там на воля си лудува
с нежни, бледи светлини.
Но залезът се сменя със зората
и езерцето пурпурно блести.
Окъпан лебедът от красотата
се влюбва в нежните лъчи.
Лъчът вълшебен го докосва
и стопля малкото сърце,
тогава лебедът вълшебен -
полита весело с криле.
Бял лебед весело танцува
със свойта ярка светлина
и тайничко й се любува
на приказната красота.
Но блясъкът къде ли се изгуби
с настъпването плахо на нощта?
И тази вечер лебедът танцува
с друга нежна светлина...