Потръпна, както лъч във тъмнината.
В едно събрала двете си крила,
и впила взор в мелодията на тишината,
съзря живителна, сияещата светлина.
Отпи от нея глътка вечност
и устремена литна да докосне,
от пърхащите струни светлост,
с мечтание във своят танц да сбъдне.
Над лумналият огън ефирна затрептя.
Разперила крила от многоцветни багри,
разкрила в танца своята душа...
В миг на око, разпръсна чудна красота. ...