Танцът на самотата!

6.04.2008 г., 19:05 ч.

Поезия

666 0 2

Танцувам в полумрака,

впила нокти в силует с маска на клоун зловещ,

усмивката застинала коварно,

сякаш доверие внушава!

Танцувам, унесена в римъма на тишината,

сгушена в силуета леден,

танцувам, притихнала в тъмнината,

танцувам покорна като сянка!

Усещам - отвътре цялата горя,

но студът, лъхащ от безчувственото тяло,

безвъзвратно се прокрадва!

Склонила глава върху призрачното рамо,

потрепвам вече уморена,

да зъзна в прегръдка ледна!

Вмигом прожектор тъмнината разяжда,

едва тогава стресната от светлината ярка,

съзнавам...

танцувала съм твърде дълго,

танцувала, ала САМА!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.